РАЗБЕЛЯ̀ВА СЕ несв.; разбѐли се, мин. св. разбеля̀ се, св., безл. Диал. Разсъмва се, развиделява се. Дните ми се виждаха като години! А нощите бяха кратки, докато се стъмни и започва да се разбелява. К. Видински, НСП, 3. Когато се събуди, вече се разбеляваше. Той стана бодър като никога. Кр. Кръстев, К, 175. На изток се разбеляваше, а Ганчо, мокър до коленете от хладната роса, се яви при воловете си. Ц. Гинчев, ГК, 283. Когато се разбеля, чичо Малиновата кола беше разпрегната пред една кръчма на мегдана в Сеново. Ил. Волен, ДД, 19.